Това е един разказ без претенции. просто разказ. Най-коледната история,  която съм писала някога.





                    И така.... Планината бе засипана със скърцащ сняг,  който сякаш звънтеше с високопланинската пътечка, но автобусът бе претъпкан с щастливи деца. Това трябваше да е прекрасна ваканция.
 Времето бе тъкмо за коледа. Слънцето грееше шляпаше наоколо и слънчевите зайчета се прескачаха из снега  като оставяха малки стъпчици. Едно от тях се промуши под очилата на госпожица Строгова-учителката и тя недоволно сбърчи носа си и отправи поглед към децата. Ох, каква врява вдигаха те! Викаха възбудено, смееха се и изобщо шумът бе невъобразим, а това смущаваше почивката на госпожица строгова. Тя държеше в ръка Раймънд Чандлър и благодарение на настъпващия апокалипсис от доста време не бе прочела от вълнуващоото четиво нито ред.
      Тя дълбоко се замисли за изход от така създаденото положение, но не чувстваше онзи наплив от идеи, който би могъл да и е от полза. В един момент  се сети за пойните птички. кой знае защо. Изведнъж тя усети колко сигурен източник на вдъхновение могат да бъдат и то не само за поетите. Лицето и засия, защото тя бе осенена от вдъхновение.
     Изръкопляска силно и  мигом се възцари тишина
     -Деца!-поде живо госпожица Строгова и се почувства звездата на шоуто-Хайде сега да попеем. Всеки да пее каквото си иска, но наум. НАУМ! Който изкара най-дългата песен ще получи шоколадово яйце с играчка-и тя развя във въздуха един киндер-сюрприз.
 По израженията на децата, гоиспожицата позна, че е направила примамливо предложение и ответната страна ще подходи с разбиране.
   -Добре, добре....-отвърнаха децата и погледнаха гладно към шоколада. Една песен бе най-малкото, което можеш да направиш заради щоколадово яйце с играчка. Пък и щом никой няма да слуша.
          
  -Щом плясна с ръце започваме, нали? И запомнете, че ще пеете наум!-госпожица Строгова нетърпеливо плясна с ръце. Тишина завладя автобуса.
 Шофьорът-доброжелателен чичко, вдигна учудено рамене, защото не бе добре запознат с най-напредничавите педагогически похвати
учителката въздъхна с облекчние и отново се усамоти с оня неадекватен тип 
Филип Марлоу, описан толкова мъжествен. Преди съвсем да потъне в обятията му, госпожица Строгова въздъхна още веднъж мечтателно и сантиментално и си помисли: защо този тип не обръща внимание на особи като мен?
Малкият Боби не знаеше нито една песен.. той се загледа в госпожицата.."определено се нуждае от диета и физичесдки упражнения" Представи си я да пъхти по някой склон с детективски роман в ръка.
 После Боян се пренесе в мислите си към раннглистата по тенис, което го вълнуваше далеч повече.
 Едно малко момиченце с черни бляскави очички, вдигна нетърпеливо ръка, в знак, че е свършило песента си. и така демонстрира стихийна и необмислена любов към шоколадовите яйца. Госпожица Строгова погледна нататък като с мъка откъсна късогледите си очи от смразяващата кръвта интрига:
 -Казах яйцето ще дам за най-дългата песен, а не за най-късата!-каза тя и очите и засвяткаха предупредително.. Ръчичката тупна долу сред облаци разочарование.
 Почти веднага се появи още една детска ръка
Ана, да не би и ти да приключи своята песен?-непприятно изненадана рече госпожа Строгова.
-Не, но Боян дъвче закуската си. Как пее, щом яде?-каза Ана и премигна невинно, а учителката я изгледа с яд и отсече
-За Боян никакви шоколадови яйца!
 Момчето чувствайки да споменават името му, спря да дъвче, а бузите му останаха в най-издутатата си фаза. Пропуснатият случай да похапне го разстрои.
 След като отпадна базславно от жестоката битка за бонбоните, Боян се огледа: децата бяха залепнали за седалките със съсредоточени лица. Устните на някои от тях мърдаха беззвучно и явно в главиците на всяко едно се превърташе някаква много дълга и хубава песен. Боян се извърна и сърдито загледа гърба на седалката пред себе си. Изведнъж се почувства свободен и щастлив. Можеше да прави каквото си иска. Вече никакви шоколадови яйца не го интересуваха, а и тези яйца не си струваха усилието да пееш наум за тях. Освен това Боян не обичаше да прави нещо, без да има кой да го оцени. Ако ще пее, то наоколо би трябвало да има поне 50 човека, които да му се възхищават и той престана да съжалява за каквото и да било.
 Най-сетне автобусът пристигна пред хижата, която светеше окрасена празнично, а отпред имаше бяла мура, цялата в коледни подаръци.
    Децата почувстваха, че това е момента. Вдигна се гора от ръце. Само Слава мълчеше стиснала упорито устни и видно бе, че тя е победителката. Госпожица Строгова я загледа премигвайки, не и се искаше да има други победители освен нея.
 -Ще си взема един душ!-обяви тя, защото не и хрумна нищо по-подходящо.

Има още много да учиш! Пишеш в профила си че си на 42? Друго мнение имам за това поколение, да си на 22 бих разбрал. Не съм някакъв 'авторитет', а средно интелигентен читател да речем. Няма значение идеята, разказа (освен ако не са абсолютно гениални) щом отблъскват с толкова граматични и стилистични грешки. Непростимо! Явяваш се на форум, не на селска седянка с дружки! Освен това имаш антисоциално поведение. Не отговаряш на коментари, не коментираш други, не комуникираш изобщо! С това си гарантираш минимум четения - каквото и да напишеш. Държиш се като темерут? Оставаш аутсайдер! Би ли могла да напишеш това без грешка - непротивоконституционствувателствувайте? Ако не знаеш, това е най дългата дума в българския език.

благодаря за забележката. моментално се взимам в ръце. Чак сега се усетих колко грешки съм допуснала, а и това не е най-подходящия постинг, ама...вече го написах. Все пак ако не бяха грешките сигурно нямаше да се радвам дори на един коментар:)

Има една опция - редактирай, към всеки постинг. За това е сложена - всеки може да сгреши. Чети и другите и ги коментирай, така ще си забелязана, а и ще имаш повече коментари и прочити и ти.