Когато за първи път срещнах Румен преди някакви си 20 години, си казах "Леле какъв тъпанар". С дълги коси, очила-същи Джон Ленън. И не че не харесвам Джон Ленън, но не ми харесват подобията му. Освен това склонен към философстване. Направо ме закопа с неговите философии и си казах"Е, не. Това не се търпи"
Обаче и до ден днешен сме приятели и се обичаме даже. На него може да се разчита за всичко.
От друга страна се запознах с Бойко, който мрази Румен. И тоя Бойко ми разказа играта.
Тръгна с най-добрата ми приятелка, звъни ми през 5 минути, тормози ме всячески и не прилича на Джон Ленън въобще. А Бойко го бях харесала от пръв поглед. Какво беше изумлението ми, когато цъфна на рождения ден на Румен. И не беше поканен. Просто, за да ме тормози, това му беше в главата.
Та да внимаваме кого привличаме, за да не привлечем злото.