Изсипаха се един куп милиционери, следователи. Кви ли не Илко почна да се сваля с една млада следоватгелка. Казах си на акъла"Ани, виждаш ли. А ти си му връчила цял апартамент. Даже целия си живот, който е вътре в него"
Но дребни кахъри. След 3 дена аутопсията е направена и предстои погребение. Илияна се обажда на Илко.
-Няма да я погребвам. Мен само апартамента ме интересува.
-Добре, поне дай телефони на роднини и приятели.-Илияна е много готина и не може да остави нещата така.
-Не, нищо няма да дам.-оня се страхува да не би роднините да предявят претенции кскъм апартамента. Освен ткова иска пин кода на дебитната карта и още не го беше открил.
Та Илияна с 300 зора успя да открие някакви роднини да я погребет. Аз бях вдигнала ръце вече.
И тоя Илко нито дойде на погребението, нито цвете, нито нищо. А само той имаше за какво да и е благодарен.
Но минава година и Илияна ми звъни.
-Илко е в кома в Пирогов. Пребили го в Курило с метални пръти.
Аз се шашнах. Реших, че се майтапи. Илко беше завеждащ отделение по кожни болести в 5-та градска. Не е някой уличник, ама дори да беше как така ще го пребият?
-Не, пребили са го. Току що съобщиха по новините.
Аз бях навън и не можех веднага да получа информация. След половин час, Илиана пак се обажда.
-Сега съобщиха, че Илко умрял.
Стига бе! Каквото и да ми е мнението за него, то това надминава всякакви граници. Да те убият в болница? Ама не някаква лекарска грешка, а чисто убийство.
И всичко това заради прословутия апартамент.
Мързи ме да пиша, но ще кажа защо.