И след цяла седмица, ние отиваме при Ани. Една орда народ. Понеже тогава ще им отчитат водата и всички ще са налице, включително домоуправителя. Илко води някакъв ключар.
По пътя към блока Илияна ми казва, че Ани  завеищала апартамента си на Илко.
-Глупости и викам-та кой прави завещания на 36 години?
-Не бе, тя ми каза.
Изобщо не повярвах. Щуротии некви. И защо на Илко? Нито са женени, нито поне са гаджета.
И се срлещаме пред блока на Ани,1 а оня размахва някакъв лист и казва:
-Аз собственик на апартамента и затова мога да вляза.
Илияна полудя. Кой си ти, бе? Казах и да замълчи. Нека е собственик, но този апартамент убива хората. Вече 3-ма човека умряха в него. Лелята на Ани, майка й хи самата тя.
И Илияна се кротна за момент. Казах и, че Илко ще се ухапе по гъзо, ама даже не подозирах колко скоро ще стане.
Та ключарят се мотаеше и не бил виждал подобна врата, не знаел как да я отвори. Докато ни обясняваше си играеше с бравата и изведнъж казва:
-Я, тя е отворена.-Бутна я и отвътре ни заля цунами от миризми. Вече нямаше съмнение. Отскочихме на 10 метра.
Все пак трябваше да се влезе. И Илко ми вика джентълменски: "Заповядай"
А заповядай ти, ако обичаш. А той се издокарал с хирургическа шапка, ръкавици и престилка. Да не му стане нещо.
Като видя, че няма да вляза първа, взе че влезе. Нали е собственик на апартамента.
След секунди излиза и казва:
-Да, починала е.
Опечалението му трая точно 5 секунди. Но този апартамент взе поредната си жертва-щастливият наследил собственик Илко.
Заслужава си да го вкараш във филм на ужасите.