И ето, че един ден както си седя на тоалетната чиния, без извинение, отгоре ми падат студени капки на главата. Докато вдигна поглед, почна да се лее душ под налягане.
"Мамка му" Скочих и айде пак при съседа. Адски неприятно. Държа да отбележа, че с него друг конфликт нямам. Даже се старая да съм много учтива, така че това отношение ми е непонятно. Има защо да го обиждам и да споря, но не съм го направила нито с него, нито с друг.
 Та качвам се аз и след половин час звънене, той благоволява да отвори и ме гледа, сякаш току що съм му изяла кифлата. Злобно градинско джудже. С една голяма глава, тесни раменца, нисък и зли очички зад очилца, стиснати тънки устни, никога не се усмихва. Страх те е да го срещнеш по стълбите. А аз все трябва да му тропам на вратата и завися от него.
-Нищо няма да поправям!
Айде пак ние викнахме майстори, ние платихме
И така до миналата седмица, когато вече беше върха. Пак се разтече отгоре.
Леле, майко пак ли трябва да ходя при градинското злобно джудже?
Но няма начин, водата прелива от банята вече.
-Жена ми работи в общината, ми казва. Бе тая да не е пуснала корени там? Общината да не е станала нейна, та толкова години се подвизава? А на мен ми тече и друго не ме интересува.
-Жена ми, която работи в общината, ще повика един майстор който също работи в общината.
Обади и се, ама с такова нежелание, с такъв провлачен глас и майсторът каза, че ще дойде след празниците.
Добре, ама аз през 5 минути събирам кофи вода. Но майсторът каквото каже, нали затова е майстор.
 Внезапно на вратата се звъни и ти да видиш-семейство Общинарски на вратата. 
$И при нас тече-уплашени и изненадани.-Трябва да викнем майстора веднага.
И както не им пукаше, изведнъж им запука и викнаха майстора, а той беше свестен, според мен и оправи нещата. 
Но интересна работа-колко е незначителен проблема, когато е при другите и колко значителен става когато е при теб?