Понякога хората изглеждат външно нормални, а иначе са способни да те втрещят. И така, аз имах една съседка с която се познаваме от 5 годишни.
  Дълго време не забелязвах нищо особено у нея. Но един ден....
  Обажда ми се по телефона и както обикновено почваме да си разправяме смешки. Вицове, кикот до припадък. Нашите разговори траеха поне 3 часа. И на пръв поглед както винаги. Заливаме се от смях, забава голяма. След около 2 часа, настъпва половин секунда мълчание, тя ми казва:
 -А в съседната стая има труп.
Ъ????
 -Ами баща ми умря преди 2 часа и майка ми излезе да урежда погребението, а аз съм сама вкъщи с труп в съседната стая.
 И явно за нея тази случка е толкова незначителна, че тя ми го казва след цели 2 часа луд смях. Не знам дали е обичала баща си-явно не чак толкова много, но поне пред смъртта нямаш ли респект?