Главната Шамандура обядваше разположен удобно на голяма шведска маса. По масивната му брада се стичаха рохки яйца. В едната си ръка държеше забоден на вилица горещ картоф, в другата филия намазана с мас. Премляскваше доволно.
Внезапно огромните железни порти на тронната зала се отвориха с трясък и вътре влетя задъхан вестоносец. Шамандурата не трепна.
Разколебан, вестоносецът се закова на място  и почна неловко да кърши китки.
Всички вестоносци на кралството се отличаваха със своята сдържаност и шапки измайсторени от днешните вестници. Така не им се налагаше да дразнят вожда с пискливите си гласчета. Достатъчно беше той да се пресегне, да им свали шапките и да ги хвърли в камината. И без друго знаеше, че за него пишат само хвалебствия.
Но този вестоносец се държеше странно, от нерви свали шапката си сам и я смачка.
Ядосан, Главната Шамандура издърпа лигавника от врата си и го метна в една чиния спагети със сос булонезе. Придаде си страшен вид и все още с пълна уста изфъфли:
"Добре, кажи какво има?"
"Ваше Превъзходство, ужасни новини, боя се, че...."
"Не ми се усуквай като стафида"-сгълча го Шамандурата. Не се учудвайте на сравнението, понеже на Шамандурата не и пукаше какво говори. Отдавна се бе извисил над тези неща.
"Боя се, че може да не ви стане много приятно и......"
"Казах ти, карай направо през магистралите или се махай!"
"Но ТО е тук, Ваше Превъзходство!"-и вестоносецът се просна на пода по очи, очаквайки всеки момент да му отрежат главата.
Лек спазъм премина по лявата буза на Шамандурата, но той го овладя с желязна воля.
"Нали не сте го пуснали?"-попита заплашително.
"Не сме, но ТО напира. Не ще го удържим за дълго"
"Как изглежда?"-поинтересува се първият съветник-вълшебник, чието главно задължение бе, да наблюдава как се храни Шамандурата и после да информира широката общественост, че всичко и този път е минало гладко, според волята на ЕС.
"Ами...засега е малко, но много зло, грозно и хапе. Като захапе, трудно пуска и боли."
"Знам кой го е пратил, но няма да се дам"-Удари с юмрук по масата смелата Шамандура.
"Обаче..."
"Какво "обаче"?"
"ТО расте. Не знаем как го прави, но с всяка секунда нараства"
"А какво иска?"-вече почна да се гневи Шамандурата.
"Ето това и ние не знаем. От него извират много гласове и се преплитат като радиостанции. Нищо не му се разбира"
"Ритнете го, какво чакате."
"Може би, Вие ще трябва лично....понеже сте силен, могъщ, а ние, ние сме само слаби пионки. Може като ви види само да пожелае да си тръгне...."-хленчеше вестоносецът, а долната му устна трепереше умолително.
Шамандурата се замисли.  
"Но пък хапе лошо, казваш?"
"Много лошо"
"А може би, ако изчезна оттук временно няма да ухапе МЕН, а ще си намери друга жертва?"
"Възможно е."
"Много бих искал да видя това"-каза Шамандурата и избухна в неудържим смях. "Излезте и му обяснете, че ще удовлетворим желанието му да хапе. В края на краищата, ТО просто е гладно и ще му е все едно. А като се налочи, АЗ ще се върна на спокойствие"
Шамандурата стана и плясна с ръце:
"Докарайте ми каляската на задния вход. Отиваме на село да подишаме чист въздух."
Желанието му мигновено бе изпълнено.
Оставени сами, на вестоносците и вълшебниците се падна трудната задача да съобщят на НЕЩОТО, че скоро ще има кого да хапе, само ако прояви още мъничко търпение.
Когато му съобщиха, ТО спря да подскача, да си удря окървавената деформирана глава във вратата, да се зъби и ръмжи и замига изненадано.
Но озадачението му трая не повече от секунда.
После ТО много се ядоса, разду се като балон с бодли, затрака с малките си жълти остри зъбки през които хвърчаха слюнки, размаха тънколявите си юмручета, а от него извираха десетки, неразбираеми ръмжащи, ядосани гласчета.
Защото ТО се казваше СПРАВЕДЛИВО НЕДОВОЛСТВО и мразеше да му се подиграват и да го мамят.
Но някак все така се получаваше.