Постинг
25.02.2013 07:38 -
вино дайте, може и уиски
Вчера бръкнах в бидона с киселото зеле и останах много неприятно изненадана. Там плуваше сиротно последната зелка. Една съвсем опърпана, като клошарка. Край, свърши ми любимото мезе. много зеле се изяде тази зима. Та, взех я с въздишка, накълцах я на салата, поръсих с лют червен пипер и залях със зехтин. После поседнах на зеле и червено вино пред телевизора да погледам протести и между другото, избор на нов патриарх.
Защо не отидох да протестирам? Нима няма за какво да протестирам и аз? О, има и още как. Но там е работата, че истината за всенародните протести и ползата от тях, я научих преди 23 години. Съвсем случайно. Тогава бях на годините на сегашните дръзновени младежи, че и по-млада. Ще сваляме правителството на Луканов. Гневни тълпи се изляха на улиците. В университета провеждаха стачки по няколко месеца, крещяхме правдивите си искания. Всичко живо набиваше краци по паветата и изведнъж...през тълпата се провира едно бмв. Провира не е точната дума, ние се отдръпвахме в последния момент да не ни смачка, щото дебеловратите момчета вътре май не ни имаха за хора.
През отворения прозорец един брадясал як бабаит, се провикна:"Ей, овце заблудени. Къде са ви кинтите, мишки цвърчащи? Нямате си кинти, а?" и спътниците му се захилиха от цяла душа и сърце на "шегичката" на тяхното приятелче. Тогава класата на мутрите току що се зараждаше. БМВ-то мина точно през средата на народното недоволство, прегазвайки окъсаните мукасини на студентите и замина.
Случката мигом ми отвори очите-докато ние крякаме, врякаме и се гневим справедливо, други трупат пачки и ни презират.
Направих завой и през съседната улица веднага напуснах протеста, разбирайки колко глупаво изглеждам. Оттогава не съм стъпила на протест. И това, че днес положението е същото, говори че съм постъпила правилно. Викайте си, мръзнете по улиците, а зад гърба ви някои ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ материалните блага и властта. Пак ще измамят хората, не се съмнявайте.
Ето затуй, аз вчера си изядох последното зеле, изпих половин литър червено и се кефех.
Жалко, че зелето свърши. За следващите протести ще си купя фъстъци и съответно ще сменя виното с уиски, в това виждам много добра алтернатива.
Защо не отидох да протестирам? Нима няма за какво да протестирам и аз? О, има и още как. Но там е работата, че истината за всенародните протести и ползата от тях, я научих преди 23 години. Съвсем случайно. Тогава бях на годините на сегашните дръзновени младежи, че и по-млада. Ще сваляме правителството на Луканов. Гневни тълпи се изляха на улиците. В университета провеждаха стачки по няколко месеца, крещяхме правдивите си искания. Всичко живо набиваше краци по паветата и изведнъж...през тълпата се провира едно бмв. Провира не е точната дума, ние се отдръпвахме в последния момент да не ни смачка, щото дебеловратите момчета вътре май не ни имаха за хора.
През отворения прозорец един брадясал як бабаит, се провикна:"Ей, овце заблудени. Къде са ви кинтите, мишки цвърчащи? Нямате си кинти, а?" и спътниците му се захилиха от цяла душа и сърце на "шегичката" на тяхното приятелче. Тогава класата на мутрите току що се зараждаше. БМВ-то мина точно през средата на народното недоволство, прегазвайки окъсаните мукасини на студентите и замина.
Случката мигом ми отвори очите-докато ние крякаме, врякаме и се гневим справедливо, други трупат пачки и ни презират.
Направих завой и през съседната улица веднага напуснах протеста, разбирайки колко глупаво изглеждам. Оттогава не съм стъпила на протест. И това, че днес положението е същото, говори че съм постъпила правилно. Викайте си, мръзнете по улиците, а зад гърба ви някои ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ материалните блага и властта. Пак ще измамят хората, не се съмнявайте.
Ето затуй, аз вчера си изядох последното зеле, изпих половин литър червено и се кефех.
Жалко, че зелето свърши. За следващите протести ще си купя фъстъци и съответно ще сменя виното с уиски, в това виждам много добра алтернатива.
Вълнообразно
Няма коментари
